Тъмнина и веселба

Тъмнина и мрак...смях и веселба. Всяка нощ едно и също. Толкова еднакво,че птиците можеха да го разберат.Замакът беше напълно опустял. Даже прислугата беше част от празненството. Но той....бил много малък да участва в него..още малко. Това баща му му го казваше вече няколко години. Но нищо малко нямаше...всичко беше скучно по това време. Нямаше тренировки,нямаше летене с феникси. Какво да правеше....никой не се сещаше за него. Като че ли не съществуваше през тези часове. Може би един ден като стане крал ще оправи тази загуба на ценно време. Сега царството беше напълно уязвимо. Освен петте пазача на всяка порта на този град ,всички останали бяха по къщите си или спяха.
Въпреки,че не биваше той тайничко се молеше един ден да ги атакуват по това време и оттам насетне повече никога да не правят тези веселби.
Какво ли правеха сега останалите деца. Може би седяха на трапезата и ядяха спокойно с родителите си. А той какво...имаше 3 часа да се наяде и тамън като свършеше започваше интересната част от празненството. Тогава идваха няколко пазача и го отвеждаха в покоите му,като заставаха пред всички прозорци и врати,за да не избяга..Не че го беше правел някога,но това беше ритуал на царството от няколко века.
Да затварят децата и да оставят един куп "телеохранители"навсякъде. Е,те не вършеха нищо особено. Никой нямаше да се опита и с пръст да го докосне...

Изведнъж една огромна тълпа от хора започна да се вижда някъде много надалеч. Явно си говореха и бяха доста пияни,тъй като понякога се препъваха.
-Пияници-помисли си момчето. Всеки път едно и също. Кога ще се научат,че алкохола е вреден.
Алексис мразеше алкохола. Даже още по-зле,ненавиждаше го. Гледаше как заради него хората страдат и как умират един след друг. Един ден това щеше да го сполети и неговия баща,ако не престанеше. Е,може би Бог щеше да бъде добър към него,заради многото добрини,които е правил на хората. Заради помощта,която оказва на бедните,заради многото похарчени пари за подпомагане на някое по-бедно царство. Но дали това бяха основателни причини и дали баща му нямаше и куп лоши неща,които е правел. Може би...спомняше си един случай. Убийството на брат му:

Беше се превърнал във вампир от ухапване на това страшно същество близо до Царството на елфите. След научаването на баща му веднага бяха изпратени стотици стрелци и войни да го ликвидират.Оттогава той беше изчезнал безследно...дали са успяли да го убият или острия му мозък отново е надделял никой не може да каже. Може би единствено баща му,но той никога не говореше за това. А ако станеше дума набързо сменяше темата или ставаше от масата. Отдавна майка му беше забравила за това дете. Дълги нощи плачеше за него и се молеше да не го убият...

-Алексис,махни се от прозореца-извика непознат глас доста заплашително.
Момчето беше задължено да изпълни заповедта,въпреки високата му титла. Все пак за всички още беше "немъдър",а и не посмяваше да се противопоставя.
-Времето тече...-чу се глас в главата на принца и той се уплаши.
Отново този глас...отново призрачния глас...какво искаше от него. Нищо не беше направил.
-Млъкни..остави ме намира. Защо на мен?

Чихиро се появи в изневиделица и завари ездача си легнал на земята,целия облян в пот и ревящ. Всичко беше изглеждаше толкова нереално. Досега Алексис никога не беше плакал. Е,може би само веднъж,когато се опитаха да му покажат отсечена глава...но инак не. Все пак беше принц,а на принцовете не им разрешаваха и една сълза да проронят. Смятаха,че тя е безценна и който я притежава ще получи всичко,което поиска колкото и невъзможно да изглеждаше.
-Алексис,отново тези сънища,нали?-попита фениксът много уплашен за състоянието на ездача си..
Какво ли толкова съдържаха тези сънища....де да можеше и той да изпита същото и да знае как да му помогне.
Но всеки път,когато попиташе за тях Алекисс леко се нацупваше и после дълго време не му говореше...труден характер беше.
-Чихиро,моля те остави ме! Остави ме!-извика момчето и продължаваше да цивли...

Слънцето се появи на небосклона. Силни лъчи огряваха земята.
Алексис продължаваше да седи в същото положение дълбоко заспал и много уморен. Цяла нощ не беше мигнал,а и сънищата не бяха спряли. Какво искаха всички тези хора да му кажат. Всичко беше толкова несмислено...но кой ще забележи състоянието му освен неговите най-добри приятели-фениксите. През нощта всичките хора се веселяха и правеха луди купони,докато той единственото,което можеше да прави е да язди или да се тренира. Не искаше да спи...не обичаше ноща. Тя беше нещо страшно,нещо от което той потръпваше. Единствения му страх...нито имаше страх от високото,нито от мишки,змии,бездомни кучета,вълци,вампири,върколаци...Само и единствено от това. Но му беше достатъчно.
-Закуската е сервирана!-разнесе се вика през целия замък.

Тя привърши. Алексис стана от мястото си и дълбоко се поклони.
Трябваше да поязди...имаше нужда оттова. Толкова глупости беше премислил тази нощ и сега се чувстваше адски зле. Не беше си доспал,а и тези лоши сънища.Време беше да направи нещо по въпроса. Имаше достатъчно време докато стане цар и трябваше да разбере какво означава всичко това...защо толкова много някой обича да го държи буден и какво цели с това. Може би просто Алексис не беше като останалите..въпреки че винаги искаше. Играеше си като нормалните деца,имаше нормални приятели...

-Чихиро нуждая се от теб-каза тихичко момчето и започна да чака феникса си.
Отдавна не се бяха виждали. Алексис толкова съжаляваше за думите си предната нощ. Не трябваше да му крещи..просто не трябваше.
Феникса се извиси в небето и леко и плавно кацна на земята. Момчето бързо се качи отгоре му,огледа се и те излетяха. Отново...както едно време когато още беше бебе. Оттогава обичаше да язди и досега както и до края на живота си искаше да продължава. Би продал царството само за един такъв миг...миг на забава. Да чувства вятъра в косите си,да усеща огнения дъх на своя най-верен приятел. Чуваше и летенето на другия си феникс...на другия си най-верен приятел Сачико.
Женският феникс летеше много по-грациозно от Чихиро въпреки,че въобще не я интересуваше. Просто нейната природа беше такава.

Чихиро се приближи до земята и остави Алексис.
-Благодаря ти Чихиро и още веднъж извинявай за вчерашното ми държание-каза момчето и леко прегърна феникса.
Те се обичаха твърде много,за да могат да бъдат разделени. Беше полчил този феникс още като новороден. Оттогава досега никой не ги беше разделял. Но момчето го очакваше труден период и връзката им започна да пропада. Но въпреки това никога нямаше да се забравят.
Може би един ден и двамата щяха да имат деца и така неговия род и рода на феникса му да се свържат. А и Сачико вече беше бременна.
Когато Алексис разбра това,остана с отворена уста,но после се съвзе и само се усмихна. Минаха няколко часа от този им разговор. Оставаха още толкова и щеше да се образува нов род феникси....царския род. Никой не знаеше за това. Дори родителите на момчето. Колко деца щеше да има и кога точно щеше Сачико да роди. Може би след няколко часа,може би след няколко дни. При фениксите всичко беше много по-различно отколкото при хората.

Сачико легна в едно малко гнездо. Вече трябваше да роди малките си...може би нещо в нея не бе наред.
-"Господарю мой,може би не днес е деня в който ще раждам децата си"-каза тя на Алексис и затвори очи.
Чувстваше се уморена и много жадна. Беше станала малко по-дебела отпреди и с по-добели крила. Понякога и се щеше да не е бременна.
-------------------------------------------------------------------------------
Алексис застана на прозореца. Чувстваше мъките на своята приятелка. Чувстваше сърцето на малкото или малките деца в корема и въпреки че бяха още в яйцата си.

ПП: Да ви изясня как стоят нещата с раждането при фениксите:
1. Те могат да раждат когато си искат. Не е нужно да има мъжки,който да ги направи,но е препоръчително.
2.В коремите им има яйца,които тя снася ,но заради температурата,която развива те се чупят още в нея и затова го наричам "раждане".