Червените очи на зората

Тъмнината обгръщаше света, а света спеше в пазвите й. Светлината не съществува във вечния мрак, защото мракът поглъща светлината и я прави своя подчинена. Тъй бе и днес, така беше и така щеше да бъде докато светът не изчезнеше в безскрая.
Каква тъмнина властваше над тревите и пущинаците, където животът рядко навлизаше. Каква огромна и тягостна тишина цареше в неговите кристални очи. Очи на зората, кървави и желаещи смъртта. Смъртта, която никога не бяга, но избира правилния път, водена от ръката на Съдбата, която управляваше света.
Неговите очи, кристално ясни в нощта следяха звездите. Звездите, които никога не падаха от небето и бяха винаги там. Далечни или близки, отразяваха се в кристално чистите му очи и той чакаше.
Кой бе той?Едно нищо във всичкото и всичко в нищото. Това бе той. Един скитник и убиец и едно злов мрака, който раждаше злото, за да оцелее то в светлината.
Наричаха го Север. Север беше тук от много време. Пущинаците бяха негов дом, а вълците негови приятели. Тъй че неговият път бе тук и тук щеше да бъде завинаги.
Защо бе тук това зло и какво искаше то от света?Искаше отмъщение, искаше червения цвят на кръвта. А тази кръв течеше във вените на много виновни и невинни същества. Да, така беше...Тези същества той преследваше, когато се наложеше и следваше този път, когато трябваше.
"Убий Него" бяха му заповядали и той тръгваше. Сега, когато звездите се скриеха от погледа му той щеше да стане и да тръгне пак на път. Път, който щеше да го отведе до червената кръв на нощта. А тъмнината щеше да го пази...
Звездите една по една започваха да загасват и да дават път на зората. Зората, кървава във неговите очи не спираше да светлее и да дава ново начало на света. Светът, който започваше с нови сили напред.
Север се изправи, когато сънцето се извиси над него и му обърна гръб. Съществата на тъмата продължаваха своя път винаги. Имаше задача, която щеше да го отведе при кръвта. Значи щеше да бъде там рано или късно, както Съдбата кажеше, тя бе единствената му господарка в света

Написах го малко с мойте философии, но ако има някой желаещ, нека се включва

Admin Брой мнения : 325 Join date : 13.12.2008

Мракът се разбуди. Чуваха се бързи стъпки,на животно с четири крака...Беше срашно с големи бели зъби. Крачката му се забави и започна да се оглежда на всички страни. Като че ли търсеше нещо съществено важно за живота му. А може би беше точно така...
-Върни се! Знаеш,че не можеш да ми избягаш...винаги ще те откривам и убивам.
Той уголи белите си зъби и на тях се видя кръв...червена и...още прясна. Тя бавно се стичаше по зъбите му и слизаше към лапите. Това значеше,че още веднъж е убил врага си. Но добре знаеше,че няма да е и последен.
-Твое решиение! Знам че ме разбираш. Ако ли не,значи не си изял достатъчно бой. Това никога няма да приключи. Бъди напълно сигурен.

ПП: Нали нямаш нищо против да пиша с теб?

Пътят бе вечен, поне така му се струваше вече. Защото пътят винаги водеше напред. А това напред водеше в безкрая.
Север вървеше по този път и не се оплакваше. Този път му даряваше кръвта...А тази кръв донасяше парите и живота. За един нийгъл това беше достатъчно, за да съществува.
Той застана на пътя като впери своите кристални очи в тишината на пътя.
- Кръв носиш - това същество той можеше да убие...Но не за него му бе платено, а за друг живот. Тъй че този живот не му трябваше - Ще ми подариш ли капчица от нея?Ще дадеш ли на жадното същество живот?
Защото...Това бе животът, отнет от ръцете на други и превърнал се в нищо.

П.П. не, само в началото може да пиша по-странни, ама ще се оправя

Admin Брой мнения : 325 Join date : 13.12.2008

-Вземи толкова колкото искаш-тихичко промълви съществото,който като че ли се пробваше да остане напълно невидим.
Тъмнината беше неговия живот. Той никога не се показваше извън нея. Или поне под тази форма...може би като човек. Но сега беше вълк и това беше достатъчно.Трябваше му кръв за последния етап...трябваха му още пет човека...но нямаше. Защото той въобще не беше на териториите на хората. Беше на територията на вълците. Неговите полуроднини. Хората също му се падаха такива,но много по-далечни. Вълкът не обичаше човешката си форма...изглеждаше /за него/ смешно. Но беше доста полезна сред хората,елфите и другите същества. Е,освен при вампирите където никога нямаше и да стъпи...освен по време на война,която може би нямаше да дойде скоро.

Онзи се поколеба, но после поклати глава. Нямаше време за това все още. Трябваше да извърши своята задача, да я доведе до край и това щеше да го удовлетвори. После щеше да се върне и отново да гледа звездите...До следващите нощ и ден, когато щяха да го повикат на път.
- Мини, нека страната те пази. Нека тъмнината те пази, защото не ми изглеждаш дневно същество. И сбогом - промълви накрая, дръпна раницата и понечи да продължи

Admin Брой мнения : 325 Join date : 13.12.2008

-Ако знаеш,че съм нощно същество,трябва да знаеш,че когато някой ни види или чуи ние трябва да го ликвидираме,освен ако не тръгнем с него.-отекчено каза нощното създание.
Той обичаше кръвта и убийствата,но не и този закон,който трябваше да спазва. Е,нощния живот си беше хубаво нещо...Понякога...Но имаше и слчаи като този,в които просто искаше да се превърне в човек и да започне живот като нормален. Но винаги нещо вълско отново започваше да го побутва да опита кръв и тогава се случваше това,което и сега. Беше убил някой...

- А аз като нийгъл не се интересувам от нощните създания, които са създадени в нощта, защото съм наполовина дете на светлината. - обърна той глава, като продължи пътя си. Трябваше да стигне до това място на всяка цена. И щеше да го стори. Трябваше, каквото и да се случеше. Кръвта и писъка го очакваха и го викаха, дори сега ги чуваше наистина, тъй близо - Нощните създания ми имат доверие, защото аз съм техен пратеник и убиец. Няма смисъл да ме ликвидираш от тази гледна точка

Admin Брой мнения : 325 Join date : 13.12.2008

-Защо убиваш?-отново тихичко каза създанието с лека,но злобна усмивка.
Той също обичаше да убива...в тази си форма. Такава бе природата му. Така беше устроен света...

- За живота. За отмъщението. Заради това, което съм - просто обобщи нещата нийгълът. Да, това беше...Беше и щеше да бъде до края, нямаше да се промени. Пътят...водеше само към червените очи на зората

Admin Брой мнения : 325 Join date : 13.12.2008

-Какво правиш при вълците. Ти не си такъв...Ние се превръщаме и във вълци и в хора. А ти си..Боже,какво си ти?-учиди се момчето като малко се намръщи,за да успее да помисли.
Не беше виждал такова същество досега...беше странно. Много странно.

- Аз съм този, който съм. Не споделям с непознати - защото всеки знаеше от какво се нуждае, когато го наемаше да извърши убийство. Той бе наемен убиец и бе достатъчно дискретен, че да не се издава и да споделя чужди тайни, нито пък свойте. Един непознат нямаше дори правото да пита убиеца кой е и какъв е...Въпреки че той това го прощаваше. - Мога ли да вървя сега?

Admin Брой мнения : 325 Join date : 13.12.2008

-Някой да те е сприла-"миличко"му каза съществото и тръгна назад.
Беше изгубил твърде много време...Трябваше да намери и да убие този човек още сега. Времето течеше ли течеше.

Север се усмихна. Ако някога имаше задачата да убие тоя екземпляр, щеше да го направи с радост, както винаги. Но сега напред...Напред по пътя...Ако онзи разпиташе щяха да му кажат...Да му кажат кой е Север, кой е убиеца...Както и да беше, нямаше особено значение. Ако не отидеше в онова царство щеше просто да изгуби за себе си...

Admin Брой мнения : 325 Join date : 13.12.2008

-Сега да продължавам-помисли си вълка и тръгна напред.
Къде отново се беше преродил....къде имаше плячка. Той трябваше да го намери,за да всее още страх в сърцата на хората. Това беше неговата мисия. Имаше още малко работа тук..в родината.

- Бих те убил още сега, но нека те оставя да потърсиш онзи или онова, което трябва да намериш... - прошепна си другия пътник, след което извади една светеща тояга, че да си осветява пътя и да се отбранява за всеки случай. Той бе и същество от светлината, въпреки, че тъмнината винаги го зовеше тук...и тук

Admin Брой мнения : 325 Join date : 13.12.2008

Очите му се изпълниха с гняв,който трудно се прикриваше. Този човек...припомняше му за случилото се преди толкова години. За раздялата...за смърта...за ада. Нещо,което отдавна искаше да забрави и което беше забравил. Но ето го отново-това пронизващо чувство,което не може да се сравни с никое друго. Трудно човек може да го заличи,но дори да го направи малка част от него остава и понякога се пробужда.
Смърта..толкова грозна. Но сега се прехранваше с нея...трябваше да се храни с кръв и месо. Вече беше кръвожаден...

Нийгълът се ухили, той нямаше нищо против да дразни и убива...Да прави онова, което бива да стори...Така трябваше. Светлината обля пътеката пред него и той продължи напред. Нямаше значение дали щяха да го нападнат тук. Защото той бе способен да се върне и от най-долното съсловие на Ада. Такъв беше той

Admin Брой мнения : 325 Join date : 13.12.2008

-Стой!-изкрещя вълкът и се приближи до Север достатъчно,за да е отново в мрака. Ако живееш тук трябва да знаеш,че не обичаме светлината. А и така те виждаме,което не е много добре за теб. Приближаваш се към една от крепостите на царя. Продължиш ли нататък те очаква сигурна смърт.

Север се ухили.
- Живея тук от цели 26 години, когато моят живот се зароди. Вълчица ме отгледа в зорите на вечерта, когато светлината бе родена и вечерта угасваше. Всички ме познават тук, аз съм Вълка човек, който живее тук, убиец на света. Светлината, която аз държа те познават и защитават, защото аз я водя. И знам къде отивам, защото там трябва да убия.

Admin Брой мнения : 325 Join date : 13.12.2008

-Ненормалник!-помисли си вълка.
Ако убиеше там нямаше да може дори да излезе. А и имат доста голяма войска готова за точно такива случаи. Може би трябваше да му помогне,но той би възразил. Такава "личност"никога нямаше да приеме още един човек. Поне така си мислеше...А и е хубаво да не се навърта около такива. Малко са...опасни.

- Да такъв съм, нийгълът сам живее в пустощта. Но...Вълци, време е да събудим нощта - вдигна той ръце, хвърлякай светлина около себе си. Червените им очи пробиха тъмнината, сякаш това чакаха, после изчезнаха в мрака, а той захапа ново оръжие и също като тях се затича на четири крака напред, огрявайки рътя си. Чу се вой, после стон, някой бе опръскан с кръв и вероятно натрапникът влезе в онова място заедно с вълците

Admin Брой мнения : 325 Join date : 13.12.2008

-Той и глутница си има.И те са вълци...странно. Но...
Съществото леко се уплаши. Онзе...някак си може би беше прочел мислите му. Как разбра какво си мисли? А може би просто е предположил и то вярно. Колко странно...

ПП: Север ако добре предполага нека да залага на Тото!

Мина се не мина..Време тихо и спокойно...Но те пак се появиха. Глутницата се устреми накъдето трябваше и си отиде. А той пак излезе от тъмнината с дрехи опръскани с кръв, отпрати светлината от пръчката, която бе взел и без да обръща внимание на нищо пак продължи пътя си. Сега идваше ред на заплащането. Няколко шепи войници не го бяха затруднили.

П.П. Ако по негово време съществуваше Тотото би спечелил милиони

Admin Брой мнения : 325 Join date : 13.12.2008

Тъмнината продължаваше да обгръща това място...тъмнината родното място на този вълк. Красиво и уютно. Тук той намираше своя покой,своята стихия и можеше да прави каквото си иска. Неговото място...неговата любов. Толкова бе красиво. Имаше много диви животни,все още живи,които скоро щяха да бъдат негово ядене. Никой не можеше да го открие. Не и тук...

ПП: Абе има ли специално наименувание на тези вълци,дето се превръщат в хора и обратното. Както в Wolf's Rain?

- Защо стоиш още тук?Това място вече е мое - прекъсна мислите му Север, седящ на нещо в тъмнината, а на главата си бе сложил златната корона, която бе свалил от главата на онзи, който беше убил - Освен ако няма да ми кажеш още нещо ненужно...Не, не искам да те гоня от страна, която принадлежи на всички тъмни същества. Не искам да те обидя...Ти каза, че е лудост да влизам тук, а аз излязох победител.

П.П. ами аз използвах преди това от анимето наименование, иначе - върколаци....В анимето какво точно звучеше, не си спомням...Велор?