Бяло и черно

-Е,свърших си работата тук-засмя се Марк и закрачи обратно.
Не можеше да предчувства,кога войната ще започне,но знаеше за своята смърт...това беше странното на тази раса. Предчувстваше нещата и затова и се наричаше шен....предчувстваха митичните вълшебни предмети...

-А сега какво?-попита Марк,като забеляза тази промяна. Изчезнаха....
Задълбочен в своите мисли той продължи заедно с Алексис пътя до "изчезналата странноприемница".

-Ще можеш ли да ми кажеш какво се случи?-попита Алексис.
Марк поклати глава....не беше виждал такова нещо и не можеше да определи дори,защо така се случи.

-Да се махаме оттук. Нямаме повече работа...-предложи Марк и тръгна напред...
Познаваше тези същества и знаеше,че трябва да са по-далеч оттях. Знаеше тяхната история и затова,че се самоунищожиха преди много години. Царете им бяха достатъчно глупави,за да използват войските си за ненужни цели. Нещо,което се случваше сега с Царството на фениксите и което трябваше да се промени.

-Странно какво ли се случи с тях-приказваше си като че ли сам Алексис докато вървяха по пътя...
Марк продължаваше само да кима,без дори да пророни една думичка. Имаше си по-важни неща върху които да размишлява...знаеше кой може да им помогне за разбирането на тази загадка...а и нали принца си имаше сестри,които можеше да пита за случилото се.

-Има някой там,в далечината...сигурен съм-каза Алексис и погледна на двете си страни.
-Освен велори други същества не виждам. Ако толкова много те е страх,можеш да си ходиш. Аз предпочитам да остана тук и да се помъча да си спомня какво правих преди две години...

-Ти не...велорите обичат да се крият,но само там където има и светлина и тъмнина,за да могат да се забавляват,като търсят мрака. Както виждам такова нещо при теб няма. Ти си някъква различна раса далечна от тази на велорите. Аз мога да те видя,чуя и усетя,но не и да разбера какво си....Може би ще ми подскажеш малко?
Мъжът се доближаваше все повече и повече до съществото...знаеше къде е.

-О,не мога..не съм виждал създанеие като теб. Аз не съм ясновидец,просто....и аз незнам какво.

-О,значи си копеле...много хубаво.Но има ли някъкво наименувание на това,което си?

-Ще видим...благодаря ти за информацията-каза Марк и продължи по пътя.
Обичаше да си говори със странни хора. Единствено те можеха да го разберат...

-Спокойно,не ни трябват. Аз просто чакам смърта и посещавам любимия си град. Поне успях да зърна принца...това ми беше напълно достатъчно.

-А да знаеш къде са отишли?-обади се за пръв път от петнадесет минути Алексис толкова нетърпелив,колкото беше винаги.

- Разбира се....Но защо да казвам на тебе?