Бяло и черно

-Може би съм твърде млад,за да го видя или твърде глупав,за да го усетя. Нямам си и на представа,но виждам само тъмнина,велори и теб. Сигурно не съм наред със зрението.

-Някакъв начин да ги срещна или поне да ги видя. Това е било желанието на баща ми и сега моето собствено. Това е една от причините да измина толкова път,за да дойда тук...

-Какво мога да ти разкажа за моя живот...напълно еднообразен. Крия се в тъмнината и почти никога не излизам...не нося кой знае какви големи беди. Обичам живота и го пазя с цената на всичко...мразя някой да ме лъже и направи ли го умира. Това са моите правила и моя живот...никога не ги променям и няма и да го направя. Всичко е относително с какви хора си говоря. Ако са учтиви може да ги допусна до сърцето си,ако ли не мога да ги накарам да искат смърта си. Владея магии някога убивали хора. Повече използвам човешката си форма,въпреки че обичам повече да съм вълк по-приятно ми е така. Сигурно ако се разгневя мога да съборя цяло царство,но никой не ми го е причинявал и се надявам да не го направи...затова и бях изгонен от царското семейство,което в момента мразя толкова много. Мразя лукса...

-Да разгледам и да видя някоя друга страна...никога не съм го правил и смятам,че му е дошло времето.

-Да....за моя радост. Незнам какво щях да правя без черните си магии.Хубавото е,че и аз не съм по-малко богат на тях от ангелите,въпреки тяхната бяла магия. Какво от това,че вида на магията ни е различна...да не би нашето царство въпреки,че е пропаднало да не е толкова силно като останалите пет. А ако мога да попитам какво значи това докато дойде Времето? Какво очаквате да дойде?

-Ами тогава може би ще е по-хубаво да не ги безпокоя....все пак някои народи почитат своите празници твърде много. А велорите само ще им пречат...

-Интересно ми е как си успял. Попринцип те слушат единствено господаря си и никой друг....трудна раса са,но могат и лесно да бъдат манипулирани.

-Добре,ами мога ли да влезна?
Калис беше нетърпелив,както винаги....

-Та той кой ли не иска....разбира се,че искам.-ухили му се и Калис насреща...

-Задължен съм ти.
Калис влезе в царството. Беше така слънчево и приятно. Навсякъде имаше весели хора,които вървяха и си тънаникаха. Виждаше се радостното настроение на децата,заради празника.

-Сега да си намеря место за гледане.
Той обикаляше наоколо,за да направи прохладно място...

-Странни хора.Не съм виждал по-усмихнати оттях.

- Че какво да се мръщим? - пак целения ангел, вероятно беше пазач дори и тук - Това си го мисли, идва време за речи