Бяло и черно

-Прав си...доколкото мисля,а това не е силната ми страна. Кога ще свърши празненството?

Мразеше празниците...може би защото много рядко имаше по неговите земи. Въпреки това искаше да разбере повече,за това което правеха ангелите по това време. Струваше му се донякъде забавно да ги наблюдава как скачат и се хилят. Въпреки,че той мразеше да прави така. Повече обичаше да се скрие в някое мъничко местенце,колиба за куче или нещо толкова малко и там да е са той и неговите мисли.

-Да видим дали има нещо интересно по безлюдните улици-ухили се Калис и отново се превърна във вълк.
Трябваше да хапне нещо или някой....но това царство нямаше да го допусне,затова искаше да подиша малко свеж въздух. Може би така щеше да задоволи глада си.

-Здравей,звучи хубаво-похвали го Калис. Ще може ли да седна до теб? Това е единственото безлюдно място...трябва да си събера мислите.

-Явно и ти имаш талант...всички тук сте много различни в добрия смисъл. Но нека да не те прекъсвам...извинявай.
Искаше му се да сдъвчи нещо....нещо като дъвка.

Красиво царство беше...въпреки странните им песни,които много не се харесваха на Калис. Имаше няколко недостатъци...но мъжът знаеше,че не са толкова големи,за да се дразни оттях. Освен,че малко тъмнина щеше да им дойде добре.

-Хубаво-бързо каза Калис и продължи да си мисли...
Може би като свърши празника ще има по-вълнуващи неща. Не обичаше празненствата или поне тези...

-Надявам се да грешиш-отговори му Калис и извади едно малко камъче от джоба си.
Те му служеха понякога дори за оръжие.

-Странни неща се случват в това царство...но може би някога и аз ще успея да видя забавното във всичко това. Вече дори успявам да разбера някои от стихотворенията и песните,които си пеете. Надявам се,някога да разбирам и всичките.
Наистина се надяваше...но и се надяваше на малко храна. Не беше хапвал нищо от няколко дни,освен малко кръв от един еднорог докато пътуваше насам.

Калис като велор ми се струва доста шантав.

-А каква е твоята история?Все пак демон в светло царство...никога не съм вярвал да го видя,въпреки че досега и демон не вярвах че ще видя. Малко ми е странно.-каза Калис и като вълк обиколи няколко пъти мъжът. Изглеждаш ми...малко в неподходящи дрехи. Смятах,че вие демоните обичате тъмни дрехи.Може би съм грешал.
Засрамен от думите си Велорът сведе глава...

-Странно....демони рицари. Става все по-странно. А вие колко сте останали...аз познавам един може би от последните. Почти нищо незнам за вас,въпреки,че доста се интересувам. Просто явно доста от книгите ви с историята ви са били изгубени.

-Пожелавам им отново да станат царство-помисли си Калис и отново възвърна човешката си форма.
Искаше да разгледа наоколо,но нямаше сили. Искаше му се просто да легне и да заспи...